„КОГДА ЗАКОНЧЕН БОЙ...”
Илья Григорьевич Эренбург (1891-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩОМ СВЪРШИ БОЯТ
Щом свърши боят, върху камък сяда
измъчен войн, потънал в пот и прах,
в очите му все още огън пада
и думи не на място пъдят страх.
Навярно да запуши ще поиска,
но не запалва, а се сеща той
как тежки житни класове е стискал,
къде открил е своя нов покой!
Недоверчиво ще огледа после
в познато село къщичка една,
неволно свойта буза ще докосне,
потръпнал от внезапна топлина.
Ударения
ЩОМ СВЪРШИ БОЯТ
Штом свъ́рши бо́ят, върху ка́мък ся́да
измъ́чен во́йн, потъ́нал в по́т и пра́х,
в очи́те му все о́ште о́гън па́да
и ду́ми не на мя́сто пъ́дят стра́х.
Навя́рно да запу́ши ште пои́ска,
но не запа́лва, а се се́шта то́й
как те́жки жи́тни класове́ е сти́скал,
къде́ откри́л е сво́я но́в поко́й!
Недоверчи́во ште огле́да по́сле
в позна́то се́ло къ́штичка една́,
нево́лно сво́йта бу́за ште доко́сне,
потръ́пнал от внеза́пна топлина́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Эренбург
КОГДА ЗАКОНЧЕН БОЙ...
Когда закончен бой, присев на камень,
В грязи, в поту, измученный солдат
Глядит еще незрячими глазами
И другу отвечает невпопад.
Он, может быть, и закурить попросит,
Но не закурит, а махнет рукой.
Какие жал он трудные колосья,
И где ему почудился покой!
Он с недоверьем оглядит избушки
Давно ему знакомого села,
И, невзначай рукой щеки коснувшись,
Он вздрогнет от внезапного тепла.
1942 г.
---------------
Руският писател, поет, преводач, публицист, фотограф и общественик Иля Еренбург (Илья Григорьевич Эренбург, рождено име Элиягу Гершевич Эренбург) е роден на 14/26 януари 1891 г. в Киев. През 1908 г. е арестуван за революционна дейност и е изпратен в затвор, а след освобождаването му емигрира във Франция. Първите си книги пише и издава в чужбина – стихосбирките „Стихи” (1910 г.), „Я живу” (1911 г.), „Будни” (1913 г.), книга с преводи на Франсоа Вийон (1913 г.) и др. В периода 1914-1917 г. е кореспондент на в. „Утро России” и в „Биржевые ведомости”, а след 1917 г. се връща в Русия. Отнася се критично към болшевиките и след стихосбирката си „Молитва о России” (1918 г.) през 1921 г. отново напуска страната, като до 1924 г. живее в Германия. През 1940 г. се връща в СССР. Автор е на над 70 книги, сред които стихосбирките „Верность” (1941 г.), „Свобода” (1943 г.), „Стихи о войне” (1943 г.), „Дерево” (1946 г.), „Стихи: 1938-1958” (1959 г.), философско-сатиричния роман „Необычайные похождения Хулио Хуренито и его учеников” (1922 г.), романите „Что человеку надо” (1937 г.), „Падение Парижа” (1941 г.), „Буря” (1946 г.), „Девятый вал” (1950 г.), повестта „Оттепель” (1954 г.), книги с разкази, публицистика, мемоари и др. Превежда от френски и испански език. Депутат е във Върховния съвет на СССР (от 1950 г.). Носител е на Сталинска награда за литература (1942 и 1948 г.), на Международна сталинска награда за укрепване на мира между народите (1952 г.), на два ордена Ленин (1944 и 1961 г.) и др.Умира на 31 август 1967 г. в Москва.